Типове и причини за слухова загуба

Според Националния Институт по обществено зравеопазване (CDC) на Съединените щати има четири вида загуба на слуха:

• • Кондуктивна загуба на слуха
    Загуба на слуха, причинена от патогенеза, която се намира във външното или средното ухо. Този тип загуба на слуха често може да бъде лекувана с лекарства или хирургическа намеса.
  • Невросензорна загуба на слуха
    Загуба на слуха, която възниква, при увреда във вътрешното ухо или слуховия нерв.
  • Смесена загуба на слуха
    Загуба на слуха, която включва както кондуктивна, така и невросензорна загуба на слуха.
  • Централно нарушение на слуховата обработка (ANSD)
    Слухово разстройство, при което вътрешното ухо (или кохлеята) приема нормално звуците, но сигналите, напускащи кохлеята, са дезорганизирани или самият слухов нерв не обработва звука нормално за да отиде до центъра в мозъка.
    Този вид се среща при деца и възрастни като се изразява в затруднение при използването на слухова информация, за да комуникират и учат. Най-честите причини и рискови фактори за ANSD са:

• • • Преждевременно раждане
    • Липса на кислород (аноксия) при раждане
    • Хипербилирубинемия или тежка жълтеница при новороденото
    • Отоксично излагане на лекарства, инфекции и имунни нарушения
    • Генетични и митохондриални състояния
    • Редки болести и неврологични нарушения

Загубата на слуха също може да бъде разделена на:

• • • Едностранна или двустранна:
      Загубата на слуха е в едното ухо (едностранно) или в двете уши (двустранно).
    • Предезикова или следезикова:
      Загубата на слух се е случила преди или след придобиване на говорни умения.
    • Симетрична или асиметрична:
      Загубата на слуха е еднаква и в двете уши (симетрична) или е различна във всяко ухо (асиметрична).
    • Прогресивна или внезапна:
      Загубата на слуха се влошава с течение на времето (прогресивна) или се случва бързо (внезапна).
    • Флуктуираща или стабилна:
      Загубата на слуха се подобрява или влошава с течение на времето (варира) или остава същата с течение на времето (стабилна).
    • Вродена или придобита / със забавено начало:
      Загубата на слуха е налице при раждането (вродена) или се появява по-късно в живота (придобита или със забавено начало)

При децата загубата на слуха може да бъде или вродена или придобита от хетерогенни болести и вредители. При възрастните обаче съществува един тип загуба на слуха – пресбиакузис, който се състои от постепенно понижаване на слуха, свързано с процеса на стареене на клетката.

Както виждате, има много различни вида загуба на слуха и всеки може да има различни причини. Разгледайте някои от най-честите причини, както и рисковите фактори за загуба на слуха.

Какво причинява невросензорна загуба на слуха:
Най-честата причина е свързана със стареенето. Статистиката показва че една трета от хората на възраст между 65 и 75 години имат някаква степен на загуба на слуха. За тези над 75 години този брой скача до около 50 процента. Съществуват обаче потенциални други причини за невросензорна загуба на слуха, като например:

• • • Излагане на прекомерен или силен шум
    • Ототоксични лекарства
    • Вирусни инфекции (като морбили или паротит)
    • Тумори на слуховия нерв

Какви са причините за кондуктивна загуба на слуха:

• • • Натрупване на ушна кал
    • Чуждо тяло в ушния канал
    • Инфекции в ушния канал или средното ухо
    • Перфорация на тъпанчето
    • Хронични инфекции и холестеатом които разяждат коста и средното ухо.

Рискови фактори за загуба на слуха
Въпреки че има няколко неща, които могат директно да причинят загуба на слуха, съществуват и много рискови фактори. Те включват:

• • Наследственост
  • Диабет
  • Болест на Мениер
  • Затлъстяване
  • Тютюнопушене
  • Хипертония