Анатомия на ухото Анатомия на ухото

КАК ЧУВАМЕ

Ухото е един съвършен и много чувствителен орган на човешкото тяло. Основна задача на ухото е да улавя и анализира звуковете постъпващи от околния свят. Друга много важна задача е да осигурява чувството за равновесие.

Най-добрият начин да се опише действието на ухото е да се посочи пътя, който изминават звуковите вълни в ухото.

Ухото се състои от три отделни части:

ВЪНШНО УХО

ВЪНШНО УХО

Видимата част на ухото се нарича ушна мида и има форма наподобяваща формата на охлюв. До нея достигат най-напред звуковите вълни. Благодарение на специалната си форма тя насочва звуковите вълни към ушния канал. Ако липсваше ушната мида, голяма част от звуковите вълни нямаше да попадат в ушния канал и това ще затрудни чуването и разбирането на звуците и човешката реч.

УШНО ТЪПАНЧЕ

Ушното тъпанче ( слуховата мембрана), с което започва средното ухо, е изключително чувствително. За да бъде то предпазено от външни въздействия, ушният канал има извита форма и едновременно с това секретът - церумен (“ушната кал”) - предпазва от нежелани частици от прах, малки инсекти и други замърсявания.

Освен да предпазва ушното тъпанче, ушният канал действа и като естествен слухов апарат, усилващ по определен начин звуците и човешката реч. По такъв начин той компенсира някои слаби страни на човешкия глас и улеснява чуването и разбирането на речта.

СРЕДНО УХО

СРЕДНО УХО

ТРИТЕ КОСТИЧКИ

Ушното тъпанче е много тънко, има диаметър от 8-10 милиметра и се държи опънато с помощта на малки мускули. Постъпващите звукови вълни карат тъпанчето да трепти. Трептенията на тъпанчето се предават по нататък към вътрешното ухо с помощта на три костички: чукче (maleus), наковалня (incus), и стреме (stapes). Тези три костички образуват особен вид мост и стремето, което е последната костичка по пътя на звука, е свързано с овално прозорче. Овалното прозорче е една мембрана осигуряваща достъп до слуховия охлюв във вътрешното ухо. Когато ушното тъпанче трепти, звукът се предава посредством чукчето към наковалнята, а от нея към стремето и то от своя страна предава звука към овалното прозорче.

Средното ухо действа като един акустичен трансформатор, които усилва звуковите вълни при тяхното предаване към вътрешното ухо.

ВЪТРЕШНО УХО

ВЪТРЕШНО УХО

Вибрациите на ушното тъпанче се предават на овалното прозорче и звуковите вълни продължават своя път във вътрешното ухо. Тук се намира цял лабиринт от тръби и проходи, изграждащи вестибуларния апарат и кохлеята.

КОХЛЕА

Кохлеaта има задача да преобразува звуковите вълни в електрически сигнали, които се изпращат към мозъка. Мозъкът от своя страна обработва тези сигнали и изгражда звукови образи, които ние разпознаваме и осмисляме.

ВЕСТИБУЛАРНИЯТ АПАРАТ

Друга важна част на вътрешното ухо е органът на равновесието, наречен вестибуларен апарат. Той регистрира движенията на тялото и дава възможност да пазим равновесие, като във всеки момент определя положението на тялото по отношение на вертикалната посока.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОСОКАТА, ОТ КОЯТО ИДВА ЗВУКЪТ

Наличието на две уши дава възможност за определяне на посоката от която идва звукът.

Закъснението във времето, дължината на звуковата вълна и височината на тона на звука са трите фактора, които играят важна роля при определяне на посоката, от която идва звукът.

ЗВУЦИТЕ СА ВЪЗДУШНИ ВЪЛНИ

Звуковите вълни се създават при движение на молекулите на въздуха и тяхната енергия се предава на съседните молекули. Звуците могат да бъдат от най-различен характер. Съществуват прости звуци напр. чистите тонове, съдържащи само една честотна компонента и сложни (комплексни) звуци напр. човешката реч или различните шумове, които съдържат множество честотни компоненти. Повечето звуци, които чуваме всеки ден са сложни звуци.

ЧЕСТОТА

Честотата на звука се определя от броя на периодите на звуковата вълна за една секунда. Мерната единица е херц (Hz). Трептенията от 20 до 20,000 периода за секунда се възприемат от здравото човешко ухо като звук.

ДЕЦИБЕЛ (dD)

Понятието децибел (deciBel) се използва в целия свят за измерване на звукови нива и е една десета част от Бел - логаритмична безразмерна величина за измерване отношението на мощности. Наречена е в чест на Александър Бел, изобретателят на телефона.

В акустиката за 0 dB се приема границата на чуваемост на човешкия слух, или 10-12 W/m2 за честота 1 kHz. Един децибел е минимално различимата разлика в силата на звука.

Примери за звуци с различен интензитет, изразен в dB(HL):

  • 120dB: Голям рок оркестър
  • 110dB: Силна гръмотевица
  • 90 dB: Шумна улица
  • 80dB: Силно радио
  • 60dB: Обикновен разговор
  • 30dB: Много слаб шепот
  • 0 dB: Най-слабият звук, който човек може да чуе
Още в тази категория: СЛУХОВА ЗАГУБА »

Свържете се с нас

Централен офис ПЛОВДИВ

4000 Пловдив, ул. Пролет 2

Тел.: 032 628930

Моб.: 0889910525; 0888219868

И-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Пишете ни!

Следвайте ни и в социалните мрежи: